Как екскурзия от 60 мили в шести клас се превърна в среща, променяща живота със съдбата

Шест дребни думи – всемирски за всеки различен – ме наелектризираха: Обяд в кутия на стъпалата на Капитолия.

Беше един ред от маршрута на идна екскурзия до Колумбия, столицата на Южна Каролина. Не бих могъл да бъда по-развълнуван, в случай че ми бяха споделили, че пътуваме към Ню Йорк или Лондон.

Пътуването, проведено от нашите учители, беше след към седмица и аз преглеждах графика по няколко пъти дневно. Всяка имитация и всяка спирка разпалиха хиперактивния ми разум от шести клас, само че нищо повече от влизането за обяд в кутия.

В главата ми се въртяха въпроси и мисли: Какво е „ опакован “ обяд? Какво би имало в него? Ще бъде ли задоволително храната? Защо ядем на стълбите на Капитолия? Колко необичайно! Колко вълнуващо! Кой прави такива неща? Е, моят клас би!

Това беше към 1974 година и до тогава няколко пъти бях пътувал с родителите си от моя дребен роден град с към 5000 души до огромния град Колумбия. Баща ми ме беше завел на няколко футболни и баскетболни мача на Университета на Южна Каролина, а майка ми ме беше завела да пазаря облекла в Belk и Kmart. Последното беше комбинация от тежък труд и наслада; първото доста по-солидно развлечение. И двете обаче бяха под непоколебим наставнически надзор.

Но това пътешестване беше друго. Щяхме да забележим неща за възрастни. Важни неща. Неща с времена и дневен ред. Бих бил в центъра на действието. Възрастен екшън.

Оказа се, че всяка спирка – от историческа обиколка на дома до планетариум – ще повлияе и ще осведоми остатъка от живота ми. И няма място, което да се окаже по-далновидно от тези стъпала на Капитолия.

Отидете в Колумбия – и предишното!

Някои елементи от това малко пътешестване са убягнали от паметта ми. Например, не мога да си спомня сигурно дали взехме учебен рейс или пътувахме като каравана в спонтанен парк от комбита. Мисля, че колите, само че не мога да ги занеса в банката.

Също по този начин не си припомням произшествия със съучениците ми. Това в действителност е значимо, тъй като аз бях това дете. Знаеш ли, чудакът, който се усещаше по-удобно измежду учители и други възрастни, в сравнение с съучениците си.

Но други елементи от пътуването – какво направихме и къде го направихме и по какъв начин ми повлия – остават кристално ясни.

Първата ни спирка за деня беше къщата и градините на Робърт Милс. Вече имах интерес към историята, само че не бях мислил нищо за архитектурата. Това беше на път да се промени. Заоблените арки на първия етаж и колоните на втория етаж на тухленото имение ме очароваха. И когато ни споделиха, че Милс е проектирал и паметника на Вашингтон, бях 100% продаден.

Посещението ускори интереса ми към историята, изключително към обиколките на исторически места, и провокира цялостен живот, въпреки и аматьорски, интерес към архитектурата, който даже си проправи път в работата ми за CNN Travel.

Променящ живота обяд в кутия

Капитолия на Южна Каролина, известно именуван State House, беше единствено на няколко пресечки и беше идната ни спирка.

Днес постройката разполага с кафяво-златист меден купол, само че в средата на 70-те години външният купол беше обагрен в зелено преди солиден ремонт.

Направихме обиколка на удивителния интериор на Държавната постройка и от кацалката на балкона видяхме законодателите в деяние. (Отново паметта се проваля, в случай че гледахме Камарата или Сената). Нямах визия какво вършат законодателите този ден, само че бях сигурен, че е витално значимо. Вероятно най-големият ден в законодателната история!

Горе на балкона някой видя един от по-големите братя на моя съученик на пода. Той служеше като паж и усетих разтърсване. Ако той можеше да бъде страница, може би и аз бих могъл един ден. Тогава беше време да се впусна в скорошната си фикс идея – беше време за обяда в кутия!

Кутиите бяха раздадени и ние бяхме там. Хранене на стълбите на Капитолия, както е обрисувано и дадено на хартия.

Нямам спомен какво имаше в тези бели картонени кутии. Вероятно сандвич, чипс и бисквитка, нормалните артикули в едно. Нямам спомен до кого съм седял. Вероятно във външните краища на групата, където бях по-малко евентуална цел на раздразнение.

Но до гибелта си ще помня какво съм мислил и по какъв начин съм се чувствал.

Изпитвах надълбоко вътрешно успокоение. Защото в този миг, седейки на тези стъпала, гледайки към територията и постройките, обграждащи центъра на Колумбия, осъзнах бъдещето си.

Досега бях виждал единствено остаряла къща и вътрешността на законодателна власт, само че към този момент беше задоволително. Само след половин ден разбрах по убеден, спокоен метод, че това е моето място.

Това, което почувствах, не изглеждаше като обнадеждаващо предсказване или даже като блян. Дълбоко в сърцето си бях сигурен, че един ден ще пребивавам в Колумбия като студент. Като дивечов петел. Учи публицистика. Отново бих бил на това място, в този град, в центъра на действието. И че ще бъда подготвен за това. Нямах никакво подозрение или съмнение – това сигурно щеше да се случи.

Като дете, пронизано от подозрения и какофония, не мисля, че в миналото съм бил по-уверен или по-щастлив.

Космосът и престъпността

Следобедните прекъсвания затвърдиха откровението, което почувствах на стълбите на State House.

Следващото ни място за посещаване беше към този момент затвореният планетариум на Gibbes, единствено на къса разходка от Държавната постройка и кампуса на USC. Ако Милс Хаус представляваше забавно минало, Гибс представляваше интрига